Според мен авторът неуместно е преплел скромността със стеснителността и страхливостта. Първото няма нищо общо с другите.
Някои черти на човешкия характер могат да се приемат както за положителни, така и за отрицателни, зависи от гледната точка. Хубаво е човек да бъде скромен, но стига да е в границите на нормалното. Прекалената стеснителност е вредна и хората го осъзнават това. Но когато някой е такъв по рождение му е доста трудно да се промени и това изисква много усилия от негова страна. За повечето хора стеснителността е поведенчески проблем, от който искат да се отърват.
Ако наистина искате да станете по-открити и свободни личности, то трябва да разберете, че имате права, за които не подозирате. Когато искате да общувате с някого вие предварително са поставяте в зависимо положение и се отказвате от неща, които ви се полагат. Това е така, защото при отношенията между хората има някои условности и те още повече ограничават стеснителните личности. Ако наистина искате да превъзмогнете притеснителността си, направете всичко възможно да осъзнаете, че имате права.
Ако не искате да изпълните нечия молба, то това не ви прави лош човек. Просто не сте длъжни да угаждате на всички. Вие имате право да изберете на кого да казвате "Да" и на кого "Не".
Страхливите и скромни хора се познават отдалеч, защото те са свикнали да оправдават своето поведение, дори когато никой не ги пита. Научете се да бъдете твърди и да отстоявате своите искания и желания. Не сте длъжни на никого и не позволявайте хората да ви карат да се чувствате така.
Според мен авторът неуместно е преплел скромността със стеснителността и страхливостта. Първото няма нищо общо с другите.